„РАБОЧИЙ”
Николай Степанович Гумилёв (1886-1921 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
РАБОТНИКЪТ
Той стои пред нажежени пещи,
невисок е възрастен човек.
В кроткия му поглед се усеща
под клепачи морни бурен век.
Другите работници заспиват,
само той единствено не спи:
все зает куршуми да отлива,
вдън земята да ме потопи.
Свършва, вече поглед не намръщва.
Връща се у тях. Блести луна.
Топла на легло голямо вкъщи
го очаква сънена жена.
Тоз куршум, отлят от него, свири
над разпенената Двина с вой,
тоз куршум гърдите ми намира,
за живота ми пристига той.
И ще падна, смъртно ще надничам
в минали постъпки и слова,
а кръвта ми топла ще се стича
в суха, прашна, смачкана трева.
За живота кратък, тъжен, гузен
Господ ще ми въздаде вовек.
Туй направи в светлосива блуза
невисок и възрастен човек.
Ударения
РАБОТНИКЪТ
То́й стои́ пред нажеже́ни пе́шти,
невисо́к е въ́зрастен чове́к.
В кро́ткия му по́глед се усе́шта
под клепа́чи мо́рни бу́рен ве́к.
Дру́гите рабо́тници заспи́ват,
са́мо то́й еди́нствено не спи́:
все́ зае́т куршу́ми да отли́ва,
вдъ́н земя́та да ме потопи́.
Свъ́ршва, ве́че по́глед не намръ́штва.
Връ́шта се у тя́х. Блести́ луна́.
То́пла на легло́ голя́мо вкъ́шти
го оча́ква съ́нена жена́.
То́з куршу́м, отля́т от не́го, сви́ри
над разпе́нената Дви́на с во́й,
то́з куршу́м гърди́те ми нами́ра,
за живо́та ми присти́га то́й.
И ште па́дна, смъ́ртно ште надни́чам
в ми́нали постъ́пки и слова́,
а кръвта́ ми то́пла ште се сти́ча
в су́ха, пра́шна, сма́чкана трева́.
За живо́та кра́тък, тъ́жен, гу́зен
Го́спод ште ми въздаде́ вове́к.
Ту́й напра́ви в све́тлоси́ва блу́за
невисо́к и въ́зрастен чове́к.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Гумилёв
РАБОЧИЙ
Он стоит пред раскаленным горном,
Невысокий старый человек.
Взгляд спокойный кажется покорным
От миганья красноватых век.
Все товарищи его заснули,
Только он один еще не спит:
Все он занят отливаньем пули,
Что меня с землею разлучит.
Кончил, и глаза повеселели.
Возвращается. Блестит луна.
Дома ждет его в большой постели
Сонная и теплая жена.
Пуля, им отлитая, просвищет
Над седою, вспененной Двиной,
Пуля, им отлитая, отыщет
Грудь мою, она пришла за мной.
Упаду, смертельно затоскую,
Прошлое увижу наяву,
Кровь ключом захлещет на сухую,
Пыльную и мятую траву.
И Господь воздаст мне полной мерой
За недолгий мой и горький век.
Это сделал в блузе светло-серой
Невысокий старый человек.
---------------
Руският поет и преводач Николай Гумильов (Николай Степанович Гумилёв) е роден на 3 (15) април 1886 г. в Кронщадт. Като един от водещите руски представители на течението акмеизъм в творчеството си поетът често разглежда силният човек, воинът – „Романтические цветы” (1908 г.), „Костер” (1918 г.), „Огненный столп” (1921 г.). Известни са поемата му „Блудный сын” в стихосбирката му „Чужое небо" (1912 г.), книгата „Колчан” (1916 г.), драматичната приказка „Дитя Аллаха” (1917 г.), драматичната поема „Гондла” (1917 г.) и др. На 25 август 1921 г. близо до Петроград Гумильов е разстрелян като участник в контрареволюционен заговор. През 1991 г. делото му е преразгледано в съда и поетът посмъртно е обявен за невинен.
* (экспромт: Олег Гончаренко)
Тот воздаст, кто пулю отливает,
Сам, Господь, рабочий – лишь рука.
Говорил, заранее всё знает.
И любил, любил меня, пока, –
Что-то в нём навек переменилось.
Страшен стал, жесток и нелюдим.
Кровью нашей, вся земля умылась.
Пуль запас, за тыщу лет не истребим.